гр. Плевен Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?
Защото смятам, че историята - това са хората. Всичките исторически събития са създадени от хора и хората са тези, които определят съдбите си и съответно пишат историята в реално време. Проекта наистина е интересен и смятам, че колкото повече хора се включат, толкова по-разнообразна става историята. В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?
Израстнал съм в обикновенно семейство в гр. Плевен. Може да се каже средно статистическо. Не сме си позволявали кой знае какви луксове и не сме били част от хайлайфа. Роден съм през 1986 година. Майка ми се казва Илийка. Работи в социологическа фирма. Силна и решителна натура. Баща ми е Георги - служител в тролейбусния транспорт в Плевен. Чувствителен, но също така държи положение и когато е необходимо е строг, но справедлив. Имам две села - Крушовица по майчина линия и Згалево по бащина. Като малък си ходех често на село и съм запознат със живота, който се води там. В Крушовица прабаба ми Велика беше много ведър човек. Постоянно споделяше мъдрости. Баба ми Дамяна, Бог да я прости, беше прекрасен човек. Добрината и не можеше да се опише с думи. Дядо ми Иван е дърводелец, но общо взето си е човек-майстор. Разбира от всичко. Вече е възрастен и е оставил тежката работа настрана, но от него съм научил много неща. Другата ми баба Роза от Згалево живее в Плевен при баща ми. Дядо ми Йордан, Бог да го прости, беше добър човек. Обичаше да се забавлява. Къщата в Згалево е продадена. Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?
Родителите ми, бабите, дядовците, всички. Майка ми е религиозна и мога да кажа, че от нея съм се повлиял да бъда вярващ християнин. От прабаба ми Велика съм се научил на много житейски мъдрости и това, че опитът е важен. От баба ми Дамяна съм научил какво е трудолюбие, защото тя не се спираше. Все си намираше работа. От дядо ми Иван съм се научил какво е майсторлък и това, че всяко нещо трябва да се изпипва до съвършенство и ако правиш нещо - прави го добре. От баща ми съм се научил да бъда справедлив в преценките си и да съм честен. От баба ми Роза съм научил какво е грижа, защото тя най-много се е грижила за мен. От дядо ми Йордан съм научил какво е да си натурално добър човек и това, че трябва да споделяш каквото имаш. Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?
Винаги съм искал да уча Публична администрация. Първоначално когато кандидатствах обаче така се стекоха обстоятелствата, че се озовах в Химикотехнологичния и металургичен университет в специалност "Биотехнологии". Беше ми много далечно и след първи курс се преместих в Нов български университет Публична администрация и съм много доволен от това мое решение. Просто човек трябва да намери своето място, където да се чувства добре. Преди това съм учил в Математическа гимназия "Гео Милев" в гр. Плевен Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?
Ще започна с класната ми ръководителка в Математическата. Името и е Йонита Иванова. Беше ми като втора майка. Направила е страшно много за мен и ме е измъквала от доста трудни ситуации и каши, в които съм се забърквал. Преподава по психология и философия. Отлично познава хората и винаги беше насреща когато съм имал нужда от нещо. Различна беше с отношението си. Просто нейната близост беше ненадмината. Петър Маринов е един много добър математик, от който човек може да се научи на логическо мислене и как да се справя с трудни задачи, не само по математика, а и в живота. Различен беше с персоналният си подход към всеки ученик. Знаеше кой какви възможности има и много умело подбираше държанието си към всеки. Общо взето от всички учители съм доволен. Всеки ми е дал безценни знания, както научни, така и житейски. Днешната младеж трябва да цени учителите си. Те наистина оформят човека като личност, ако ги допуснеш до себе си и ги уважаваш. Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?
Голям интерес за мен представляват компютрите. Сам съм се учил като малък, после и в училище. Общо взето съм любознателен и каквото ме интересува преобръщам света, но намирам информация и се образовам. Музиката ми е страст и съм свирил на барабани, самоук съм. Ритъма ми идва отвътре. Правил съм песни съвместно с приятели. Писал съм стихове. Обожавам есетата. Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.
В момента съм оператор Обслужване на клиенти в контактен център. Намирам се в началото на моята кариера. Първата ми работа е като ученик за едно лято в компютърен клуб работих. Целта ми беше да изкарам пари за нови маратонки. След първи курс ходих на студентска бригата в САЩ, където работих на две места. Едното беше в аквапарк, като помощен персонал в центъра за хранене. Другата ми работа беше в магазин за сувенири, дрехи и плажни принадлежности като продавач-консултант. Щях да ходя и втори път на бригада, но тогава си намерих работа в България в хотел Хилтън като сервитьор в Рум сервиз и предпочетох да остана тук и да се развивам тук, въпреки че вече бях взел виза за САЩ. Отказах се и прекарах в Хилтън 2 години и половина, преди да започна настоящата си работа. Имам големи амбиции за бъдещето, но все пак първо трябва да се дипломирам, за да мога да започна да катеря високите върхове, към които съм се устремил. Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?
Бях съвсем през социалистическото време и чесно казано не си спомням много неща. Представата ми основно се гради на коментарите в семейната ми среда, но тъй като те са прекалено противоречиви предпочитам да не вземам страна. Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?
Живота се промени осезаемо. Модернизира се. Постепенно новият обществен строй започна да се гради стъпка по стъпка. Баща ми си отвори фирма за недвижими имоти, след това фалира. Много промени и несигурност. Сега ми се струва по-стабилно положението и съм оптимист за бъдещето, че България един ден ще се изравни с големите играчи на политическата сцена. Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?
В конфликти не съм влизал, най-вече поради крехката ми възраст тогава. Особени проблеми не съм имал, единственият осезаем негатив беше фалитът на бащината фирма през периода в края на деведесетте години. Иначе общо взето промени в стандарта на живот на моето семейство не съм усетил. Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?
Българина днес е доста недоверчив, след толкова години на промени и несигурност. Мнителен е и се съмнява във всичко. Не ми харесва това, че почти винаги обмисля първо лошите варианти и не му се поемат рискове. Трябва да се мисли повече в положителна посока и да бъде по-позитивен, защото позитивната енергия е движещата сила на добрият живот. Също така по-решителен, това би му донесло повече успехи. Преди 20 години беше ентусиазиран, но същевременно със смесени чувства на кръстопътя между два коренноразлични строя. Устремен към новото, но същевременно с носталгия към старото. Преди 40 години не съм бил роден, но доколкото имам информация е бил някак по-примирен с положението си, влязъл в коловоза на тогавашното общество и спазващ нормите, характерни за онова време и онзи строй, без особено право на глас и лично мнение. Разбира се всички тези твърдения са някак субективни, защото както се казва "разни хора, разни идеали" и всеки човек носи своята индивидуалност и уникалност. Най-важното е човек да има вяра, да има цели и да върви напред към тях без да се отказва, каквото и да става. Ако срещне препятствие, той трябва да знае, че препятствията са за да се преодоляват, а не да се спираме пред тях. Позитивизмът е ключов фактор за успеха.
