Историята, населена с хора


Йоанна Дилянова
Дата:  2010-03-30 14:44:28


Как се казвате?

Йоанна Дилянова


Къде сте роден?

В София


Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?

Защото съм последния филиз от едно старо дърво, брулено, съсичано, но дало плод, макар и последен. В хода на съзнателните си години все по-често започвам да си давам сметка, че родовата ми история има ясно отражение в мен, че старата мъдрост надделява, обуздава и укротява поривите ми. Гледам с очи различни от моите си. Като да правиш нещо вече направено.


В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?

В семейството ми бяха силно съсредоточени върху мен, бебето, детето, девойката, жената. Баща ми, останал сиротен без майка в ранна възраст е черпил от старата мъдрост. Тя, като да му е помогнала да се справи сам и непокрепян. Но успял. И духовно, и материално. В духовен план като най-издигнат се приема Патриатхът на фамилията, прадядо Минчо Дилянов, единствен от 11-те си братя и сестри завършил висше юридическо образование в Санкт Петербург, оженил се там за прабаба Анна Дарлева, девическа учителка, дъщеря на тежък еленски чорбаджия, кумувал им Сирак Скитник. После прадядо Минчо се завръща в България, където се обвързва със земеделците и остава 25 години народен представител. Умира в дългове по просрочени полици на своите избиратели ""... - Да подпишеш бай Минчо, че да вземем парици, да засеем..." Тримата му сина встъпват в дълга му, и го изплащат до смъртта си. Дал солидно образование на синовете си - лекар (дадо ми), адвокат и инженер. Баща ми също е инженер, но е артист по душа и призвание. Майка ми пък, с естетския си вкус, преплетен с прагматизъм успя да посее в мен страстта към красотата в заобикалящия ни свят. Занимаваше се професионално с интериорен дизайн в професионална среда, но това което не успя да реализира служебно, го дари на дома ни.


Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?

Не мога да посоча конкретен човек. Имам способността да се обогатявам душевно от всеки човек, с когото контактувам. Хората са ми много интересни, но в ранна детска възраст едва ли някой е оставил траен отпечатък в мен, който по-къснао да ми е дал някаква насока в мисленето или в поведението, напротив - помня всичко и всички, в излишни детайли.


Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?

Ох, учила съм много. Още в преди училищна възраст съм започнала с английски, с балет, със спорт, с любимото ми рисуване. Въобще родителите ми ми предоставиха възможността да се докосна до всичко, за да мога с тяхна помощ да направя осъзнат избор за това, което искам да се занимавам. Но определено започнах да проявявам слабост към историята, след като започнах да я изучавам в училище, и от там логично продължих следно образование в Национална Гимназия за Древни Езици и Култури. Гимназията ми даде много. Повече от всякакви курсове по интереси, университети и специализации. И най-важното, даде ми го навреме, тогава когато формирах мирогледа си и житейската си философия. Академичната среда, в която бяхме поставени да се развиваме ни даде право сами да се самоопределяме. Дири в мен оставя и д-р Петър Константинов.


Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?

О, учител може да ти бъде всеки, от когото съумееш да почерпиш житейска мъдрост и философия. Да, помня всичките си учители, едни са ми били повече приятни, други по-малко, но всички са оставили диря в мен. Може би най-дълбока обаче е тази, оставена ми ог г-жа Елена Чомпелова, литератор. Много обичам да пиша, а тя ми даде правилни насоки, за да структурирам читаемо мисълта си. Запомнена завинаги от мен ще остане и г-жа Гергина Тончева. Дири в мен оставя и д-р Петър Константинов, както и проф. Иван Божилов.


Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?

Де да знам. От малка класифицирам света на добър и лош. Това като фундамент. Върху него доизграждам образите с пълната палитра нюанси. В съдби, характери, събития. За да си изградя отношение по някакъв повод се стремя да се информирам максимално безпристрастно. През време на този процес в съзнанието ми постепенно се определя образа, който търся.


Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.

Юрист съм. Колко прагматично.


Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?

Да, винаги. Особено при опит насилствено да ми се наложил модел на поведение, и особено на мислене.


Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?

Ще си озволя тук да цитирам Вера Мутафчиева:

" - И това ще мине ..."

Както ни е добре известно, няма нищо ново под слънцето, както е казал Еклесиаст. Вечната борба за надмощие няма с какво да ме изненада. Слава на Бога, върху мен не са оставени кой знае какви негативни следи. Позитивни няма.


Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?

Последните 20 години от живота ми са в същност и съзнателните ми години. В конфликти рядко влизам с когото и да било. Мога само да си правя изводи, че ако се бях родила в друга държава със сигурност нямаше да приличам на себе си, такава каквато съм днес, нито щях да поема този професионален път, който съм поела. Тегобите ме карат по-мъдро да гледам на случващото се, за да мога да го приема.


Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?

Лошо го виждам днес, а предполагам, че за да го видя лошо днес той не е изглеждал по-добре и преди 20, и преди 40 години. Липсват ценности и упование. Властва само материализъм. Това не ми харесва. Но аз съм отговорна само за собствената си микровселена. А тя ме удовлетворява. Опитвам се да предам моя начин на формиране на представите си за света и на дъщеря си.
Е, като цяло има проблясъци в обществото, но те не са достатъчно силни, за да предизвикат Ренесанс. Но надеждата винаги умира последна.
 
  ХОРА
  МАРИНА ДИМИТРОВА
  Росица Ножарова
  Георги Адамов
  Надежда Александрова
  Теодора Дупаринова
  Донка Душкова Герова
  Йордан Симеонов Ефтимов
  Росен Георгиев Данчев
  Деница Владимирова Димитрова
  Йоанна Дилянова

Архив


Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA