“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени  човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.”

Вера Мутафчиева, “Не/бивалици”

Акад. Вера Мутафчиева, доктор на историческите науки, учен, писател и публицист е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на историка проф. Петър Мутафчиев.

През 1951 г. завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

От 1950 до 1955 г. работи като асистент в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий"; от 1955 до 1958 г. е аспирант по османска история към БАН.

През 1958 г. защитава дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя ХV-ХVІ в."

От 1959 до 1963 г. е младши научен сътрудник в Института за история при БАН; старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН (1964-1980).

През 1978 г. става доктор на историческите науки, защитавайки дисертацията "Кърджалийско време", а през 1980 г. е избрана за старши научен сътрудник I ст.

"Доктор хонорис кауза" на СУ "Св. Климент Охридски" (1999) и на Нов български университет (2000).

На 5 юли 2004 г. е избрана за академик от събранието на академиците на Българската академия на науките (БАН).

От 1979 до 1981 г. е директор на Центъра за древни езици и култури; директор на Българския изследователски институт в Австрия (1980-1982).

Секретар на секция "Белетристика" на Съюза на българските писатели (1982-1985). Заместник-председател на БАН (1993-1996); почетен член на БАН (1999).

Председател на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998). От 1997 до 2005 г. е член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд "13 века България"; учредител и пръв председател на Издателския съвет на Фонда (1998-2009).

Творческият й път започва от 1952 г. със студии и монографии за историята на България в османската епоха. Автор е на десетки изследователски студии по османистика, балканистика, на монографии и на множество публицистични материали. Има над 35 белетристични книги, някои от които многократно издавани и превеждани. Претърпял 10 издания на български език, "Случаят Джем" е превеждан на 12 езика в общо 22 чужди издания.

Незабравими остават историческите й романи, повести и разкази, сред които "Летопис на смутното време", "Книга за Софроний", "Случаят Джем", "Последните  Шишмановци", "Рицарят", "Белот на две ръце", "Богомили", Аз, Анна Комнина", "Алкивиад малки", "Алкивиад Велики", "Младостта на Раковски", "Белият свят", "Бомбите", "Предречено от Пагане", меморите "Бивалици", "Разгадавайки баща си", "Семейна сага".

Сценарист е на първата българска филмова суперпродукция "Хан Аспарух".

За творчеството и научните си трудове акад. Вера Мутафчиева е получила редица награди, сред които Награда на Съюза на българските писатели за проза (1978), Международна награда "Готфрид фон Хердер" - за цялостно творчество (1980), Димитровска награда - за създателите на филма "Хан Аспарух" (1982), "Златната роза" на Кинофестивала във Варна - за сценарий на филма "Хан Аспарух" (1982), Награда на София (1986), Орден "Кирил и Методий" - I степен (1989), Награда на Съюза на българските писатели за роман (1991), Награда "Паница" на фондация "Свободна и демократична България" - за журналистика (1995), Голямата награда за литература на СУ "Св. Климент Охридски" (1998), Орден "Стара планина" - първа степен (1999), Почетен знак с лента "Марин Дринов" на БАН (1999), Голямата награда на Четвъртия салон на изкуствата - за принос в българската книжовност и национална култура (1999), Награда на Българско-германския форум за принос в утвърждаването на гражданското общество в България и за развитието на българско-германските отношения (2000), първи носител на държавната награда "Паисий Хилендарски" (2000), Награда на Ротари клуб - София (2002), Национална награда "Иван Николов" за цялостно творчество (2003), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005), Национална литературна награда "Иван Вазов" (2005).

Умира на 9 юни 2009 г. в София.




 
 
  Допълнителни материали
  Вера Мутафчиева. Една година от смъртта. Георги Борисов

  Вечер, посветена на Вера Мутафчиева

  В рая е голяма скука. Разговор на Вера Мутафчиева с Йордан Радичков

  Човек разбира от бой, не от уроци

  Острата мъдрост. Слово на проф. Богдан Богданов по случай 80-годишния юбилей на проф. Мутафчиева в НБУ

  Покана за 75-ия Рожден ден на Вера Мутафчиева в Нов български унивеситет

  Виртуална балканиада. По повод на "елементарната куртоазия на съвременна Европа"

  За кого ще бие звънецът на 15 септември?

  Вечно младата Вера. Евгений Радушев

  Прахът на Вера Мутафчиева бе пръснат в Егейско море. Генка Маркова


Още ...

Copyright - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA