Книга за посетители

Коментари


2 думи за Вера Мутафчиева.

Ето ги: свобода и дълг.

Беше си за свобода родена.
Та друг спомен си и нямаше от детство, освен риенето на копита и дърпането на синджира – с променлив успех, но с всичките изгледи като порасне да им даде да се разберат на всички, които си мислят, че могат да попречат да скитори и превзема и проумява.

Но беше маниак на тема дълг.
Някаква рицарска обсесия. Нищо по-лесно от това да я накараш да свърши каквото ти скимне, при това – да се хвърли презглава. Само трябваше да намекнеш, че това е неин дълг.

И какво се получи от живота на такава една Вера, още Мутафчиева?
Получи се живот на дива птица в клетка, на перото роб и цар, въртокъщница и фатална жена, теоретик на историята и обществен експериментатор.

През цялото време си търсеше свободата.
Като дете я намирала извън дома, по софийските дворове и улички.
В юношество – в книгите и наблюдението над хората.
Не избрала свободно професия – майка ѝ споменала за дълг към бащата и така записала история, въпреки че били я приели още и за архитектура, комай единствената ѝ професионална любов.
Но после ударила през просото и вече продължила да слуша само вътрешния глас – накъдето я поведе, натам. Сънувала арабица – затуй научила частно разчитане на османотурски документи. Аферата по-късно завърши с това, че в един момент беше най-добрият спец по османска социално-икономическа история и по адекватно разчитане на документите. Това се оказа капан – въобразиха си, че там и ще я копат, но тя прегриза ръката си и веднага ѝ порасна нова, прописа романи, исторически уж. Най-голямата свобода се оказа писането. И робия, де, ама – свободно избрана.

От дълга към майка си опитала да избяга мъжейки се. От брака си избягала като родила близнаци. От тях никога не избяга, не че не ѝ се искаше от едно време нататък. Близнаците, особено аз, умеехме да играем на онази струна, дълга. На близнаците тя даде пълна свобода. Всъщност и те на нея. Свобода отсекъде. Абе, можеше да не подкокоросва сестра ми да ходи да учи в ГДР, ама отде да знае, че германецът е опасен за душевното здраве. Можеше и мен да не насърчава да избера физиката, а да ме остави да следвам любовта си към социологията. Но нали дългът я подпираше да се грижи до откат за всичко и всички наоколо. А и не се оплакваше от последствията, никога – приемаше, че ги е заслужила, благодареше за печалбата във вида на опит. И дори казваше, че е щастлив човек. И не просто заради това, че оплакването и завистта имаше ги за болест; не, наистина смяташе, че едно на друго е имала щастлив живот, в който е успяла да намери свобода за изява, макар да е нямала свободата, за каквато е родена способна.


Приживе тя имаше слава и респект в изобилие.
Нека сега си почине от тях.
Сега, когато я няма физически наоколо, да ни сандърдисва с ирония и проницателност, сега, викам, да се възползваме от временното ѝ отсъствие и да си я проумяваме яваш-яваш, рахат. Тя накрая се изплъзна от главния си враг – времето, извън него е и едва ли се тревожи, че окъсняваме с прочит и почит. Па и те вече са само наша работа, не и нейна. Най-вероятно ѝ дреме централно (неин лаф).
Рада Мутафчиева - 2019-03-28 08:18:31
Здравейте,
С интерес разгледах фотоалбума със снимките на проф.В. Мутафчиева. Забележителни фотографии, свидетелство за един пълноценен и достоен живот!
Обръщам се към администраторите на сайта:
Уважаеми колеги, във Фотоалбума, в рубриката "Работа, приятелства, пътешествия" е допусната грешка. На една от снимките анотацията гласи: "Вера Мутафчиева с Боби Бобев и Антонина Желязкова в Анталия". Не е възможно снимката да е от Анталия, тъй като на заден план се вижда част от двореца на албанския крал Ахмед Зогу. Палатът се намира в Драч (Дуръси), Албания. Сигурен съм, че снимката е от Албания!
Поздрави,
Димитър Ницов, уредник в Исторически музей - Поморие
Димитър Ницов - 2018-03-20 15:18:57
Моля, посочете възможни начини за връзка с близки на писателката Вера Мутафчиева. Поклон пред паметта й! Трябва да споделим идея относно нейни книги. Могат да се обадят на телефон: 0878291468.
Бистра - 2017-06-19 13:30:15
За мен най-добрият български разказвач за всички времена. Чета я непрекъснато - особено есетата й, бивалиците и небивалицата... А Средновековна България, която моето поколение НЕ познава поради вредната история, която сме учили в соцучилище, трябва да се учи по романите на Вера Мутафчиева. Голям учен, разказвач и човек, какво чувство за историчност, какъв езиков усет, как се лее словото й - уж непретенциозно, а те "хваща" за гърлото ... - велико удоволствие да я четеш - така я познавам чрез текстовете й - над 45 тома имам... Близките ми се подиграват, че съм вяромутафчиевист по призвание - каквото и да значи, харесва ми! Четенето на Вера Мутафчиева може и да очовечи българина, да го "направи" по-малко инфантилен и по-човечен ....
Мария Сотирова - 2017-04-24 10:39:00
Здравейте. Помогнете да намерим превод на Вера Мутафчиева на английски език за наш приятел, ирландец, който има огромно желание да я чете. Предполагам отдавна всичко е изчерпано, търсих много в интернет, но удрям на камък. А нима не е в това смисълът - да я пренесем отвъд границите родни? Много съм му говорила за Джем. Благодаря
Йохана Цолова - 2016-07-27 16:02:45
Съжелявам че досега не съм чела почти нищо от Вера Мутафчиева, освен че знаех че е сценарист на филма "хан Аспарух". на стари години започнах да чета 4-те и тома /не/ "Бивалици".това е почти моето житейско време през нейните очи и моите. за много неща имаме сходни оценки. прекланям се пред таланта и, силата на тази невероятна жена. и ако ми стигне времето до края на живота си ще прочета повече от книгите и. поклон!!!
лина кайтазова - 2016-03-24 12:01:25
на стари години чета 4-те и тома"Бивалици".невероятен талант, човек и много силна жена. прекланям се пред такива личности.живея в момента във виена и с удоволствие чета нейните книги и дано имам време да прочета голяма част от нейните произведения.поклон!!!
лина кайтазова - 2016-03-24 11:48:13
(Не)познатата Вера Петрова Мутафчиева?

Живот докрай реален?

Разбрахме ли коя е тя всъщност?

Тленните останки на Мутафчиева бяха разпилени над водите на древното Бяло море.

Тя остава с твореното от нея и за нея. Времето лети, писаното остава, нали?

Виждам я като една малка, всеобхватна вселена, пълна с противоречия, вътрешни борби, болка, но и с радост, утеха, признание. Човек, жена, творец.

Борец! Нека я помним с доброто, оставено от нея.

Понеже само доброто остава, просъществува. Злото, болката, страданието, несгодите и калта са временни, изгарят с тленното.

Духовност преди и над всичко! Благодаря, Вера Мутафчиева!

Обич!
Николай - 2015-08-26 14:09:29
Уникален писател с невероятен стил, достоен за няколко Нобелови награди! Прекланям се пред таланта й!
Пламена Иванова - 2013-11-27 02:16:04
Благодарю авторов и создателей этого сайта!
Сегодня я завершил чтение книги "Алкивиад Великий", и осознал, что Вера Мутафчиева вошла в моё сердце навсегда! Литературные достоинства книги безусловны, но для меня автор раскрыл дух давно минувшей эпохи. Неисповедима воля судьбы, которая вложила в мои руки эту книгу! Я очень хочу выложить текст этой книги на своём личном сайте, и очень надеюсь, что правообладатели текста не посчитают это нарушением авторского права. Для меня мир истории просто обрёл жизнь, и я очень хочу, чтобы мир Веры Мутафчиевой открыли для себя как можно большее число читателей! Очень большое пожелание разработчикам сайта сделать его вариант на русском языке!
С уважением, Афонин Михаил
Афонин Михаил Валериевич - 2012-07-07 10:36:17
1  2  3 

Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:



 

Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA