В София Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?
Защото родовете, от които идвам, и аз самата сме част от историята на отиващата си епоха. Аз съм литератор, внучка на журналиста Димитър Павлов, редактор на в."Демократически сговор", "Мир" и се чувствам длъжник пред него и пред всички други, включително и Вера Мутафчиева, които бяха съдени, охулени и употребени след преврата 1944г. В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?
Израснах в духовна среда, сред книги и много недомлъвки относно окръжаващия ни свят. По майчина линия съм наследник на Робевия род от Охрид. Пра-прадядо ми, Павел Робев и неговата дъщеря Мария, участват при погребването на Левски в "Св.Петка Самарджийска. Журналистът Димитър Павлов е внук на поп Павел и мой дядо. Баба ми, майката на мама е от Асеневия род в Сливен. Тя е племенница на Хаджи Димитър. Братовчед на същата тази баба е Сирак Скитник. Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?
Като малка обичах да слушам разговорите между мама и Фани Мутафова, която ми е кръстница. Обичах да съм близо до Олга Кирчева, кума на родителите ми. Те създаваха една чудна атмосфера, наситена с известна тайнственост, с благост и човечност. Да не говорим за съдържанието на разговорите, чийто ненаситен слушател бях. Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?
Гимназията я избра мама, а университета - по семейна традиция.Завърших 7 гимназия "СВ.Седмочисленици". Това е бившата Прва девическа гимназия, където са учили и майка ми, и леля ми. После завърших в Софийския университет българска филология. Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?
Най-открояваща се беше Зорка Стойчева, учителката ми по литература. Стараеше се да ни преподава истинска литература. Сега съзнавам колко й е било трудно. Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?
Имам следдипломна квалификация " Държавна администрация и външна политика" в УНСС. И последно съм дипломиран медиатор - извънсъдебно решаване на спорове. Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.
Професиите са няколко. Като начало исках да продължа със семейното попрището на журналист,но имаше доста спънки по този път. Преводач съм от немски език. Преподавам български език и литература. И съм медиатор. Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?
Бунтар по принцип не бях, но когато се налагаше, отстоявах дори и шумно собствените си позици. Осъзнах, че за мен и децата ми е по-добре да работя за себе си, а не за държавата и дълго време бях преводач на свободна практика. Витаги е имало два пръста разстояние между мен и колегите ми, чувствах се по-различна, естествено подсъзнателно. Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?
Достатъчно е да кажа, че през семейството ми е минал Народния съд, дядо ми е съден по процеса на интелектуалците, а родителите ми, вуйчо ми носеха в досиета си печат "враг на народа". Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?
От тези двадесет години десет са били активни в политически план. Изграждах и ръководех като зам.председател СДС "Люлин" Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?
Днес българинът бавно започва да се превръща в гражданин, а преди двадесет години злокобно и застрашително мълчеше. Преди 40г. съм била не особено голяма, за да преценявам.
