София Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?
Бъдещето е всъщност непрестанно подновяване на живата традиция... В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?
Родителите ми са висшисти, както ги наричаха навремето - "служещи", разбира се, сега са пенсионери. За хора от рода: единият вуйчо на баща ми е завършил в Австрия (доста преди Девети) и е бил директор на мини "Перник", а другият е бил собственик на дружеството "КОЛОШ" АД. Били са съдружници и с един германски евреин - Шилдхауер, за внос и търговия с електрически машини. Всъщност Шилдхауер е избягал от Хитлер в България, което показва какъв точно "фашизъм" е имало тук. Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?
Предимно писатели и композитори. Например Моцарт, Бетовен и Йохан Себастиан Бах; Томас Ман, Дикенз, Данте и много други... Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?
Богословски факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Гимназията - 119 гимназия "Владимир Башев" (днес е "Проф. Михаил Арнаудов"). Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?
С добър спомен съм за учителката ми по литература в 119-а гимназия - Латинка Кръстева (майката на политолога Иван Кръстев). Още по онова време тя ни учеше да пишем есета - нещо, което, струва ми се, не беше особено разпространено тогава. Разбира се, не само това - давам го като пример за подхода й към нас и към предмета... Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?
Не разбирам въпроса. Какво значи самостоятелни? Навремето ходех на уроци по рисуване. Доста години свирих на китара (напоследък не го правя). Издал съм две книги, подготвям още... Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.
Богослов съм, ако богословието е професия. Бях енорийски свещеник в Плачковци (до Трявна). В момента не съм. Работил съм седем години в "Пирогов" като операционен санитар в Детска хирургия. Бил съм строителен работник, продавал съм книги и вестници; пазач на машинен парк и др.; в момента работя като коректор в "Дневник" и в "Седем"... Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?
Кажи-речи, всеки може да каже за себе си, че е бил бунтар... Истината обикновено е малко по-скромна.
Средата преди 10 ноември беше за мен, както и за много други хора, жива форма на вътрешна емиграция... Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?
Да живееш извън похлупак е трудно нещо. Навиците и манталитетът отпреди се преодоляват някак на скокове. Това е необходимо, макар и болезнено... Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?
Както казах, поне за мен най-големият конфликт беше вътрешният - и то не защото съм имал някаква "носталгия" - напротив, а защото осъзнаването на собствената незрялост и неподготвеност за сложния и противоречив свят не става толкова лесно и бързо, колкото изглежда на пръв поглед, ако човек иска да бъде честен със себе си и с другите... Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?
Като човек, който се опитва да порасне. Разбира се, това може и да е само моя проекция, както казват психолозите...
