Вера Мутафчиева

" Кой си ти, гдето се шляеш посред исторически събития ? "
 
 

Среща с Вера Мутафчиева, юли 2005 г.
Теодора Каролеева , Darik News, 10 юни 2009 г.

Във вторник вечер след кратко, но тежко боледуване, почина един от най-добрите ни историци и писатели Вера Мутафчиева. Само преди няколко месеца тя навърши 80 години. Мутафчиева е автор на над 30 книги, издадени у нас и в чужбина в огромни тиражи. Сред най-известните й произведения са "Случаят Джем", "Книга за Софроний", "Летопис на смутното време". Тя е сценарист и на един от най-гледаните български филми "Хан Аспарух".

Вера Мутафчиева беше от хората, за които се казва, че са особняци. Наричаше сама себе си "ведър темерут". Беше изключително мъдра, но не обичаше да споделя мъдрости чрез интервюта. Предпочиташе всеки сам да ги открива в книгите й.

Когато през 2005 година тя ми позволи да отида в дома й за интервю, точно бяха минали парламентарните избори. БСП ги беше спечелила, но все още не можеше да състави правителство.

Има нещо, за което българите в момента много говорят - за това какво се случи на 25 юни? Като че ли голяма част от тях забравиха всичко онова, което се е случвало по времето на Жан Виденов, опашките за хляб и мляко, и пак предпочетоха социалистическата партия.

Вера Мутафчиева: Тяхна си работа. Моята вече е лесна, защото на опашки няма да стоя, дори и ако остана жива. А това е вярно, че нашата историческа памет е много кратка.

Това всъщност не е било толкова отдавна.

Вера Мутафчиева: Е как ще е било отдавна? Та то е смешно скоро. Навремето беше такъв писък срещу тази криза, съвсем основателен, защото тя беше предизвикана криза. Обаче това е забравено. Сега викат, че е лошо, че нямаме пари. Какво чакаме? Всеки да каже, че са му достатъчно парите? Това не може да се случи нивгаш в историята.

И всеки казва, че по времето на Тодор Живков е живял по-добре.

Вера Мутафчиева: Да, защото тогава важеше основната българска философия - всички сме еднакво зле.

Според вас големи ли са сега пазарлъците между БСП, НДСВ, ДПС?

Вера Мутафчиева: Да ви призная аз от изборите насам престанах да следя. Днешните ми вестници са още в кутията. Ще има да се пазарят тепърва. Но не правят сметка, че лошото ще стане след като се спазарят, защото ще бъде орел, рак и щука. И този път да видим кой ще бъде виновен за това, че след 16 години преход сме точно толкова объркани, колкото бяхме и тогава.

И пак за събитие от 2005 година - атентатите в Лондон, при които загинаха повече от 50 души, а над 700 бяха ранени. Мислите ли си често за това, че светът е полудял?

Вера Мутафчиева: Това ще се увеличава. Ние не правим сметка, че земното население вече е стигнало точката на критичната маса. Много станаха хората и много шават. По-рано кой където се е родил, там е и умрял. А сега? То вече колко самолетни катастрофи, колко влакови катастрофи...И все по-мащабни, защото всичките явления, които формират съвременните общества обхващат много по-голяма маса от хора. И въвеждането на контролите е една чиста илюзия. Как ще контролираш ти това нещо?

Каква е вероятността да се появи "Летопис на смутното време", но да обхваща времето след 1989 година?

Вера Мутафчиева: Трябва да минат още 200 години, за да го видят хората. Трябва да се натрупа. Аналогии да се натрупат, документация, и някой да седне да разсъждава по въпроса. Хвърляш 10 години работа и става.


 

 
  Интервюта
  Рада Мутафчиева за майка си писателката Вера Мутафчиева: Държеше да израснем като свободни хора, да носим отговорност за решенията си

  Анджела Родел: Българин да ти признае, че му е хубаво тук, значи, че дърпа дявола за опашката

  За Вера Мутафчиева – човека, учения, писателя

  Професия преводач на художествена литература: Говори Ксения Банович

  Българинът все иска да взима, без да дава. Няма добро - ни старо, ни ново. Всеки и винаги е воювал за хляба на децата си

  Битката за интереси и печалби е с предвидими черни загуби. Нефункционалната лакомия става характерна черта на човечеството

  Вера Мутафчиева: Благодаря на вашите и своите читатели

  Среща с Вера Мутафчиева, юли 2005 г.

  Вера Мутафчиева: Смъртта не бива да закъснява. Всяка заран си викам, ха и днеска ли, бе!

  Българското нещастие е в леснотията. Без зор прокопсия няма


Още ...

Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA