гр. Русе Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?
Историята ни учи да сме смели и да се поучаваме от грешките си, да не се предаваме пред трудностите, тя ни учи на мъдрост. Искам да участвам защтото историята е моя страст от детските ми години, особено нашата... История на гордост и сила, на предателство и падение,на кръв, сълзи и чест! В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?
С историята на моя род ме запозна моята прабаба,която ми разказа за своя баща, който е бил на фронта на три войни - Балканска, Междусаюзническа и І световна. Между другото неговият баща е загинал на Шипка през летните горищини на 1877год. Родът ни датира оше от 1601 година - Банювите, така аз поне се запознах с рода ми. Иначе родът на майка ми е от Троян и аз сам възпитана така, че да обичам безрезевно България. Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?
Аз споменах за един от него - прабаба Стояна, която ми разказваше за своя баща, как се е биел на фронта и след това е отивал в лечебницата да помага на ранените войници, тъй-като е имал познания по анатомия и е бил лечител преди войната. Друг човек е един български поет - Никола Вапцаров. Спомням си като дете - 8 клас, трябваше да науча стихотворението "Песен за човека". Като се върнах вкъщи аз казах на нашите, каква задача е поставила учителката по литература. До тогава аз не бях прочела нито ред от негово стихотворение и много се притеснявах как ще науча такова произведение. По-късно дядо ми разказа за поета и човека Вапцаров, къде е роден,какви ценности е възпитала майка му Елена Везьова, как се е запознал със съпругата си, за трагедията с двете му деца,трудния живот в София, ареста и страшния край на живота му. Възхитих се от моралната сила на Никола Вапцаров - как в последните си часове е завещал любовта си към българския народ. Аз научих много добре стихотворението, толкова добре че още го помня - рецитирам го наистина добре. Зная почти наизуст цялото му твочество. Когато размишлявам за трудния му живот и анализирам стиховете, които е написал виждам колко силна и смела личност е.
Друга личност е от моето семейство и това е моята баба Иванка - която ме възпита в добрина и човечност. Тя ме отгледа от много малка,когато боледуваше от карцином на маточната шийка, тя се грижеше за мен повече от майка ми.Слава на Бога тя се спаси от това заболяване и полагаше всеотдайно грижи за мен и семейството. Много й благодаря, тя за мен е спасителка на моето детство, за мен баба ми е майка-героиня. Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?
Основното си образование завърших във училище "Васил Левски", а след това гимназия във Русе.Кандидатствах във медицински университет и същата година ме приеха - 2007 година. Сега съм вече 3 година. Но много исках да уча история във Велико Търново, но две дини под една мишница не се носят... Но историята ми е не само хоби, но и страст. Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?
Учителя ми по литература в гимназията - Юлиян Великов,той ни учеше не само за поети и писатели,а за истинските неща от живота,как да се справяме с трудностите в живота и да извлечем полза от това. Аз наистина много му благодаря за всичко, което ме е научил! Наистина този мой учител е роден, за да бъде преподавател и да учи децата не само на знания, но и на добрина и човечност. Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?
Обичам да рисувам и пиша поезия. Като малка участвах на конкурси, печелех награди, но нищо повече в тази насока. Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.
Все още не съм завършила образованието си - имам още път да извървя до моята професия. Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?
Бунтар съм и още как. Още от малка си навличам гнева на околните, критикувам всичко,което ми се струва не наред. Понякога ме гонят от болниците, където ходя на практика и упражнения, защото изказвам мнение, че еди си кое не е така.Боже, всеки ден влизам в спор с някакви институции - скоро бях направила такъв скандал в Националната агенция по приходите. Имаше две стаи, хората в които излизаха в почивка през половин час, а освен това не работеха в пълен капацитет, защото в една стая трябваше да работят по двама служители, а те само работеха по един, а другия си клатеше краката. Образува се огромна опашка, като стоножка, а вътре си пиеха кафето. Дойде и моя ред, влязох вътре и като мудно си свършиха работата по моя въпрос, аз им "благодарих" за бързината. Те своя страна не ми останаха длъжни,разбира се. А аз за капак им казах, че хората отвън са причината, за да получават заплати. Те само ме погледнаха накриво,сякаш бях изяла таратора им със сламка.След това бързо излязох, за да не чакат хората отвън. Хората в България трябва да се научат да се борят за онова, което желаят да променят!!! Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?
Аз си спомям някои събития бегло, напр. разбиването на парламента през 1997 година. Спомням си, че нямах вкъщи дори парче хляб и с баба ми се редях на дълги опашки пред магазините,като много българи по онова смутно време. Нямаше лекарства или бяха май-много скъпи и всички се молехме да не се разболеем дори от настинка.Но аз не помня комунизма и смятах безпаричието и глада за неделима част от ежедневието ни. Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?
Винаги влизам с конфликт с институциите и държавните органи. Това е така защото не си вършат качествено работата за която са поставени.Винаги съумявам да излизам победителка от конфликтите, особено когато правото е на моя страна. Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?
Аз съм оптимист за следващите 100 години, но съм реалист за следващите години, които ни чакат.
За българина преди 20 години нищо не мога да кажа, защото съм родена малко преди промените в България. Но сме подтиснати и нещастни - ето какво видях за 10 години. Но напук на всичко сме умни и пробивни - ето затова ще трябва да се борим да живеем тук,за по-подредена и красива България!
