- Когато се запознавате с Вера Мутафчиева, вие бяхте на активни позиции в българската политика. Коментирахте ли какво и как се случва в нея?
- Срещнах Вера Мутафчиева в един повратен момент от моята политическа история - беше точно след изборите, когато дойде царят. Тогава бях временно председател на СДС, след това на поста беше избрана Надежда Михайлова. Повратен, защото имаше едно колебание да продължа ли, какво да правя нататък. Някъде в този период Веселин Методиев ме заведе в дома на Вера Мутафчиева, запознахме се лично и като че ли се появи взаимна симпатия между двете. Тези редовни срещи продължиха във времето. Разказвам за този момент, защото пак в него се появиха различни хора, с които не съм била близка или не съм познавала - какъвто е случаят с Вера. Тези хора не само ми помогнаха, но и ми дадоха нови посоки за развитие - Вера е една от тях. Тя още в началото, а и след това казваше, особено за жените, към които имаше специално отношение - че трябва да бъдат насърчавани и подпомагани. Тя ме подтикна да започна да пиша и да се занимавам с преподаване и изучаване.
Вярно е, че сме говорили за политика, включително и за ежедневната, особено когато сме се виждали в дни, в които се е случило нещо конкретно и сме го коментирали, но винаги казваше, а и аз съм го знаела: Политиката е много важно нещо, за да се движи държавата в определена посока, но човек трябва да прави и други неща.
Второто важно нещо, което запомних от нея, беше: Пишете! Ако не пишете, други ще пишат.
Нейният съвет беше да започна да се занимавам и с друго, без да ми казва, че това е съвет. То беше подтикване, не директно, но някак го казва - че трябва да започна да се занимавам и с други неща, че трябва да имам и друг път, извън политиката, че политиката е важна, но не всеки път човек може да направи в нея това, което иска.
Още нещо съм запомнила по повод политиката - за активното гражданско общество, което все търсим и все не го виждаме. Разбира се, имаше си лично отношение като симпатии или антипатии към определени политици и политически сили, но не мисля, че това трябва да бъде акцент в случая.
Вера беше и голям народопсихолог, много добре познаваше бита и душевността на българина. - Вероятно сте коментирали с нея защо точно такъв неравен и неособено сполучлив се оказа българският политически преход?
- Вера често припомняше: В България гладни гробища няма. Добрите климатични условия, щедрата природа ни разглезват като начин на живот, затова пък не сме достатъчно упорити, последователно преследващи целите си, бързо се разсейваме и тръгваме в други посоки, което е част от проблема на прехода. Другото е, разбира се, невъзможността да се скъса истински с миналото - говоря за България. Други страни го направиха много по-бързо. У нас старите елити останаха на ключови позиции и реално процесите бяха спрени и забавени. Разбира се, че сме го коментирали всичко това с нея, тя имаше виждане за определени хора, които познава и продължаваха да бъдат на позиции, на които не би трябвало да са. Става въпрос за невъзможността да скъсаме с негативните фактори от миналото, защото с всичко от миналото не може и не бива да скъсваме, но тази част, за която говоря, би трябвало да се отреже бързо. - Избягваше или напротив - говореше ли с конкретни имена за политиците, когато ги коментираше?
- Тя не искаше да говори и да пише с посочване на конкретни имена - което според мен говори за една толерантност в отношенията й към хората. - Смятате ли, че тя в онзи период би се изкушила да влезе в политиката? Споменавала е, че е била член на Централната избирателна комисия за изборите за Велико народно събрание, но малко след назначаването на комисията си е подала оставка, защото е очаквала някакви нарушения, неща, с които не е била съгласна.
- Но от друга страна, тя беше вътре в политиката през цялото време. Следеше, активно коментираше и пишеше, имаше позиции. Когато правехме партията Демократи за силна България, тя написа едно писмо-обръщение към нас, членовете на партията. Тя се ангажира като позиция, но не искаше да влиза в партията, не искаше да има партийна идентификация. Дори това писмо към нас беше едно свръхусилие от нейна страна.
Така че тя си беше изкушена от политиката. Сега, докато върви семинарът в Нов български университет "Четем Вера Мутафчиева", в обсъждането на "Аз, Анна Комнина" се включих и аз. Тази книга Вера ми подари, когато се запознахме. И след като я прочетох, помня много добре какво исках да я попитам: Откъде толкова добре познавате какво е политика и управление?
Явно изследванията й в областта на историята са й помогнали. Но не опира само да изследвания - това е въпрос и на усет на човека, което я беше довело до знание какво е политиката, какво е властта, как се употребява тази власт.
Когато се видяхме, я попитах: Откъде го знаете, като не сте го правили, не сте били във властта? Отговори ми: Знам си го.
Да, беше изкушена от политиката, но може би тъкмо заради знанието си какво е тя, не желаеше да бъде партийно ангажирана по някакъв начин. - Ако човек прехвърли набързо заглавията на книгите й, и в "Джем", и в "Последните Шишмановци", и в "Летопис на смутното време", че и в "Алкивиадите" тя е обяснявала механизмите на властта, интересувала се е задълбочено от тази тема и от нейните проекции за отделния, конкретния човек. Но що се отнася до женския аспект, аз мисля, че Вера не беше феминист в общоприетия смисъл на думата. Не делеше света на мъжки и женски в този смисъл.
- Когато казвам, че тя имаше специално отношение към жените, то е в смисъла да ги подтикне, да ги насърчи в някакво поле за действие.
София,1 юли, 2016 г.
Интервюто взе: Генка Маркова
Екатерина Михайлова е български политик, почетен професор на Нов български университет от 2007 г. Доктор на политическите науки от 2014 г. Народен представител от СДС и ДСБ в състава на 6 парламента, била е зам.-председател на Народното събрание, както и председател и зам.-председател на парламентарни комисии. Завършила е право в Софийския университет през 1978 г. От 17 юни 2013 г. е член на Комисията по помилванията към Президента на републиката. Автор на монографии и много публикации.
Препечатването на този текст - изцяло или отделни части, става само с изричното писмено разрешение на администратора на сайта - Веселина Василева или автора на рубриката - Генка Маркова. В противен случай ще бъде нарушен Законът за авторското право.
|
