- Къде ви срещна случаят с Вера Мутафчиева?
- Първите ми преки впечатления от Вера Мутафчиева са от Първия международен конгрес по българистика, когато тя прочете голям доклад. Лично се запознах с Мутафчиева във Виена, когато тя беше директор на културния институт "Витгенщайн". Бях там заедно с режисьорката Елена Панайотова, която бе много близка с Вера, и с проф. Крумка Шарова. И досега си спомням колко се вълнувах, че ще запозная с една голяма българка и толкова известна писателка. Помня, че в по-голям кръг седнахме на по чаша бира във Виена - беше слънчев ден и това беше първото ми запознанство лично с Вера.
После имаше години, в които само сме чели книгите на Вера. Елена Панайотова повече се срещаше с нея и то покрай Крумка Шарова, Тончо Жечев и Александър Фол. Но в края на 80-те години се виждахме по-често. Помня, че от Индия беше донесла толкова много подправки, Вера обичаше да готви, готвеше божествено. Често се събирахме при нея - горе в този прекрасен хол, с голямата библиотека. Слагаше една красива маса и обявяваше: Направила съм манджа... И така минаваха тези вечери - преплиташе своята философия, своите знания с това, което пише. По това време пътувах много, целият ми живот беше между два стола - и в България, и в Германия. Изнасях лекции по български фолклор в цяла Германия, бях превела около 600-700 оригинални български народни приказки и легенди. Направих международно сдружение за приказката, за да влезе и България в международния каталог. Лекциите си бях подготвила за учениците от началното и средното училище, както и за големите. Вера знаеше за тези мои лекции. През 1991 г. основахме Немско-българско културно дружество. Пак тогава, под патронажа на баварското правителство направихме културни дни на България в Бад Вьорисхофен, близо до Мюнхен. В програмата на дните, които преминаха при голям зрителски интерес, наред с участието на ансамбъл "Филип Кутев", камерния ансамбъл "Йоан Кукузел Ангелогласният", изложба на млади български таланти, имаше и литературна вечер за Вера Мутафчиева. Имаше и конференция "Дунав като комуникационно средство през вековете от Шварцвалд до Черно море" с участието на гости от Германия, България, Австрия и Швейцария. През годините тези културни дни се разшириха - включиха се още творци и учени - Крумка Шарова, Александър Фол, Андрей Пантев, Борис Димовски, Тончо Жечев, Валери Петров... През 1995 г. основахме фондацията, направихме среща на европейските култури - 18 страни участваха, Вера беше в Управителния съвет, тя отговаряше за литературата и по този повод също имахме много хубави срещи, в тях участваха още Борис Димовски, Тончо Жечев, Валери Петров... Съветите на Вера бяха много ценни.
През 2000 г. българските културни дни, които организирахме, бяха в Мюнхен, в Гастайг - най-голямото културно средище в Бавария. Изложбата с малки пластики на Брунхилд Молденхауер и графики на Златка Дъбова събра 11 хиляди зрители. Имаше и една литературна среща с Вера - хората не искаха да си отиват, а и самата тя беше много въодушевена. Със закъснение на вечерта пристигнаха "Кукузелите" с митрополитите, които бяхме поканили. И като влязоха в залата пеейки, не мога да опиша какво се получи - нещо невероятно. Това беше най-голямото представяне на Вера у нас, в Германия. Вера беше много възторжена от тези дни. Такова нещо повече няма да има, нищо не се повтаря. Бяха хубави години, Вера много се интересуваше как вървят работите ни във фондацията, какви проекти имаме.
И макар понякога да ми е трудно като българистка, аз се смятам за най-щастливата българистка, защото бях в допир с такива хора като Вера. Вера е световно съкровище. - Разкажете за вашия опит да предложите Вера Мутафчиева за Нобелова награда?
- Има нещо, за което ме боли - ние направихме постъпки Вера да бъде предложена като кандидат за Нобелова награда за литература. И това беше отхвърлено от университета (Софийския университет - б.а.), въпреки че няма такава голяма личност и такъв писател като тази жена. - Заедно с проф. Тодор Вълчев ли сте работили по въпроса за Нобеловата награда?
- Да, говорили сме и с него. Ние с Брунхилд Молденхауер често ходихме при него. Милият човек, той много ни помагаше също за организирането на културните дни в Мюнхен.
И когато нашето предложение да издигнем Вера Мутафчиева за Нобелова награда стигна университета, много се разстроих от думите на един човек от университета, който се пишеше неин много добър приятел. Накрая сложиха друг човек и стана много неприятно пред научния свят за представянето на Вера за Нобелова награда. Защото от Софийския университет предложиха Антон Дончев. - От вашия инициативен кръг ходиха ли хора при ректора на СУ тогава?
- Явно някой е ходил. Ние направихме нашето предложение писмено и ако имахме малко повече разбиране, аз щях да отида и до Стокхолм, за да представя нашата кандидатура. Но оттук излезе съобщението, че се предлага Антон Дончев. Това го правеше тогава ректорът Боян Биолчев. Не искам да обиждам никого, въпреки че имахме доста големи сблъсквания с него, но това не беше честно. От една страна той се пише неин пиятел, от друга страна - това... - Е, това е типично българско - имаме един качествен кандидат, все ще се намери друг, втори кандидат, и не се обединяваме около една кандидатура, едно име.
- Като видяхме какво стана, изтеглихме предложението си. Беше някъде 2002 - 2003 г. Но жалко... Ставаше, трябваше да стане това, тя според мен беше единственият от съвременниците, който заслужаваше тази награда. И тъй като кандидатът трябва да е издигнат от организация, ние като Немско-българско културно дружество и като фондация застанахме с името си. Мисля, че имаме добро име и може да покажем доста неща, които сме направили. Когато един канцлер става патрон на български културни дни, мисля, че не е малко. - Чест правят усилията ви в полето на българо-немските културни връзки, това е начинът хората да се разбират помежду си.
- Далогът е много важен. На Запад, а и у нас, в Германия, много малко се знае какво е България - колко е красива, какво огромно културно наследство има, какви надарени хора има у вас, невероятно е това. - По различен начин ли гледат в Германия и в България към хората на таланта? Май у нас в България не ценим таланта. - Много голям дефект. Да, това е единственият дефект, който има у вас - не знаете да цените това, което притежавате. - Може би защото имаме прекалено много талантливи хора или защото има много завист...
- И двете неща. Но много зависи какъв човек имате насреща. Когато у нас видят талант у един човек, дава му се път. Е, а завистта е нещо, което се среща навсякъде. - Работите над превода на "Аз, Анна Комнина".
- Би било хубаво, ако мога да го издам в Германия. От друга страна, говорихме и с Брунхилд Молденхауер, да направя една поредица от 11 книги на нашата фондация като издател, в която да включим и произведения на Вера Мутафчиева. Тиражът няма да е голям, но пък книгите ще са с много красиво оформление и ще са ценни като издания. Ще ги изпратим на по-големите библиотеки. Ако може да ги издадем и в Германия, би било много хубаво. За публиката там ще е хубаво да има и един научен предговор - за епохата на Анна Комнина и за Вера - за нейната философия, за жената днес и жената тогава - всичко това е преплетено. Затова събирам много материали. Вера имаше свой български. Няма човек с такъв български, какъвто притежаваше Вера Мутафчиева. - Обсъждали ли сте с Мутафчиева свои проекти тук, в България?
- Заедно с Брунхилд Молденхауер имахме идея да направим Музей на жената на Балканите - защото жената на Балканите е нещо изумително, не само жената днес, а жената през вековете - културното наследство, традициите, бита, всичко това може да се изгуби, а ние искаме да се запази за поколенията. Вера беше във възторг от тази идея, дори обсъждахме как точно да се нарича музеят. Със загубата на Вера ни остана една празнота. Но от друга страна - един пълнеж, казвам си: Боже, колко съм щастлива, че имах допир до този човек. Човек носи това в себе си. Макар че приятелите не са между нас, аз много вярвам, че нищо не изчезва от тази земя и те са между нас. То ми се подсказва - това ми е задачата и друго не мога да направя, а това...
София,24 февруари, 2010 г.
Интервюто взе: Генка Маркова
Професор Хилде Фай е родена в град Любек, Шлезвиг-Холщайн, Германия. Учи в католически колеж към Ордена на францисканците, завършва актьорско майсторство в Аугсбург, Мюнхен и Хамбург.
Следва българска филология в Софийския университет и защитава дисертация "Пенчо Славейков и немската литература". Автор е на многобройни българистични изследвания и публикации в България, Австрия, Германия.
Българистка и изтъкнат учен, познава отлично методологията на сравнителното литературознание, на съвр. Социология и психология на творческия процес. Превежда и популяризира българския фолклор в Германия и косвено в други немскоезични страния. През 1986 г. за особени заслуги получава почетно българско гражданство. Носител е на ордена "Мадарски конник първа степен" за особено големите й заслуги за развитието на българо-немските отношения в областта на културата. През 1991 г. учредява Международно немско-българско културно дружество с научен център, регистрирано в Германия, а през 1995 г. в София - Международна фондация "Европейски форум".
Препечатването на този текст - изцяло или отделни части, става само с изричното писмено разрешение на администратора на сайта - Веселина Василева или автора на рубриката - Генка Маркова. В противен случай ще бъде нарушен Законът за авторското право. |
