Високото посещение на папата донякъде би ни въвело в семейството на обединяващата се християнска цивилизация
Генка Маркова: Г-жо Мутафчиева, каки откъде човекът на буквите и на словото може да събере аргументи в днешно време за кураж или поне за творчество? Вера Мутафчиева: Не са ми необходими аргументи. За мен то е не творчество - някак си претенциозна дума, а професия, която човек упражнява през всеки свой ден, да не би с вас да не е същото? Имала съм дни и години далеко по-трудни от сегашните и кое ми е помагало да ги извървя? Професията, разбира се. Колкото до куража, него човек си създава сам, кой ще ни попречи. Въпрос на настройка, на анализ. Наясно съм, че възприемам реалността по-леко, бидейки историк. Просто зная със сигурност, че сегашното време е по-благоприятно от
всички минали времена. Тях съвременникът ни познава бегло и по правило подсладено от нормалната човешка носталгия. "Доброто старо време" е израз на римляните отпреди Христа. Тоест оттогава още хората са смятали, че " доброто" отстои назад, че живеят по-зле и по-зле. Навярно забелязвате, вече биват идеализирани и десетилетията след средата на миналия век, българите забравят как са ги окачествявали тогава. Нормално е: забравата бива наш дар свише. Разсъждавайки и сравнявайки без емоции, не виждам защо бихме се нуждаели от особен кураж, за да си гледаме работата. От значение е само дали искаме да я гледаме - там е проблемът ни, но не тук е мястото да бъде разискван. Генка Маркова: Съкращават учители и класове, бъдещи абитуриенти се вдигат на бунт срещу матурите, професори и студенти от Софийския университет протестират пред парламента. Стигна ли дъното рейтингът на българската образователна система? Вера Мутафчиева: Вече не съм наясно какво и що у нас е реален проблем, кое - въпрос на сензация, манипулация, популизъм и прочее менте. И не смислям защо само тук множеството се вижда абонирано до живот за дадено работно място. Другаде такъв стереотип няма. Като например: необходими са съкращения в даден отрасъл, понеже наличните сили са неефективни. Започват стачки и демонстрации, пазарлък. Хубаво, отменя се необходимата реформа. Кой заплаща загубите, причинени от мъртви, сиреч непроизвеждащи национален продукт души? Изплащат го същите души, но това не им прави лошо впечатление, запазили са статуквото за още година-три. После? Още по-зле, защото сме затънали допълнително. А толкова ли чак изключено е здрав, прав човек да намери или измисли своето приложение извън досегашната си служба, която е превърнал в източник на социална помощ? Не мога да съдя, чини ми се безперспективна стратегия. Колкото до протеста срещу матурите, вярвам, че тук излезе налице някакъв траен дефект в образованието ни: защо децата ще се плашат подир единайсет години учение от някаква рутинна писмена работа? Ще рече, не им е рутинна. Ще рече: не им е било преподавано как се пише, а те пък не са се учили на писане. Другаде учащите се имат седмична писмена работа, месечна, семестриална и годишна - създава се навик да се изразяваш чрез писмо. У нас учителите обаче не обичат да се занимават с преглеждане на тъй много писмени работи, у нас наблягаме на говоренето. Попитайте университетски преподаватели що за грамота лъха от кандидатстудентски, студентски, дори аспирантски текстове -катастрофа. Е, как да не протестират учениците срещу матура? Но ако бихме пристъпили към реформа именно в образованието, а не в съкращаване, разместване на учители, инспектори и министерски чиновници (обикновено това по нас бива реформата), ще паднат такива учителски стачки, че ще си останем на стар стил. Тъй разбираме ние демокрацията. Все се сещам за онова място в "Под игото", където Рада Госпожина изпитва пред публика отделенчетата си - там сме все още. Иначе високо въпием, че мястото ни е в ЕС. Генка Маркова: Не влязоха ли прекалено много търговци в храма на културата? Да си припомним къде се продава българската книга и колко трудно се издава. Или пък одисеята с учебниците и воините, които се водят за тях, между издателствата? Вера Мутафчиева: Проблемът с учебниците е породен от нашето обичайно "и така, и иначе". Ако издаването им би било действително подчинено на пазарния принцип, едни биха се наложили, други - отпаднали; въпрос на качество и избор в качеството. Но министерството под формата на пазарен плурализъм има своя политика и начини да я прилага. Въпросът е прекалено усукан, за да го поставяме тук, той наподобява чист екшън. Ще му дойде времето при есенната кампания. Не смятам, че съществуват трудности за издаване на литература - специална или художествена. До 1989 година работеха десетина държавни издателства, там книгите пролежаваха с години, дано видят бял свят. Сега издателските къщи са неколкостотин -пей, сърце! Тясно място продължава да бъде разпространението на книгата, но и в това напредък има; изникват книжарници, борси. Липсва все още надеждна информация за новоизлезли заглавия. Генка Маркова: По-различен ли е този 24 май, който ще мине под знака на папската визита? И въобще колко място остана за традицията на празника на буквите във века на Интернет? Вера Мутафчиева: По-различен е: ще бъде ограничено движението ни из града, ще бъдат регламентирани нашите веселия - другояче сме навикнали. Утешително е, че високото посещение донякъде би ни въвело в семейството на обединяващата се християнска цивилизация, за което папа Йоан Павел II има забележителен принос. Буквата си е буква! Сигурна съм въпреки предизвикателството на Интернет. Неслучайно тъй много азбуки продължават да живеят въпреки времето. Те създават у човека чувството за идентичност, за принадлежност към дадена култура. Може би точно сега това ни се струва не чак дотам важно, но има и бъдещо време. Всяко действие ражда противодействие, всеки тласък напред предвижда и откат. Книгата ще запази своето завоювано пространство. Не забелязвате ли много важен факт: с цели трийсет процента е намаляла в България консумацията на хляб. Било поради диети, но главно заради обедняването ни. А за книгите въпреки всичко пазар има -иначе нямаше да преживяват тъй немислими спрямо броя на населението ни издателства. Оказва се, че те печелят, иначе щяха да бъдат закрити. Не само съществуват, но се и умножават вестниците, периодиката. Сякаш някаква магия крепи това производство, а тя е читателят. Него - българския читател - мисля, че следва да поздравим днес, като му изкажем благодарност от името на книгата. Прочее: благодаря на вашите и своите читатели!
| 
