Декември 2002 г. Двамата големи - Вера Мутафчиева и Йордан Радичков, представят свои нови книги в Народната библиотека. Снимка: Ивайло Дончев
“И ще погаля всичко с доброта, преди да си отида.”
Тези стихове ми каза Вера Мутафчиева на 24 май. Само преди седмица лекари й съобщиха страшната диагноза. Вчера сърцето й спря в болница “Лозенец” в 17 часа. Тя беше там в последните 10 дни. Болката не й попречи да поздрави приятелите си с поредната лятна буря. Гледаше я от прозореца и й се радваше. Обичаше бурите и облаците вероятно защото ги приемаше като родствен белег и за живота си. Няма нищо страшно, свърших си работата! Това казваше тя на своите приятели, след като диагнозата стана ясна. Да, наистина голямата българска писателка и историчка си свърши работата по великолепен начин. Макар че имаше и нови проекти, които искаше да осъществи. Нито болките в тялото, нито уморените й очи попречиха да изчете отново и отново в последната година и половина всяка дума от великолепното издание на "Избраните съчинения", което направи издателство “Жанет 45”. Сама и с помощта на Албена Хранова подреди дванадесетте тома, които после нарече “Корпусът”. А когато издателката Божана Апостолова ги занесе в дома й на софийската улица “Латинка”, ги погали нежно с ръце - всеки един поотделно. Когато я наричат жив класик, отрича отривисто. Но тя наистина беше жив класик и това го знаят дори враговете й. Написа не само прекрасна литература, но остави категоричен принос в историографията. Ключовото й изследване за кърджалийското време е нейният докторат. За него колегите й казват: Вера Мутафчиева направи невъзможното - структурира хаоса. “Ако има нещо, с което да се чувствам отчетена към историята, това е точно темата за кърджалийството - за първи път успях да подредя в нещо като историография това време - то се прескачаше във всички университетски курсове. Три пълни варианта имах на “Кърджалийското време”. То си има логика - най-хубавото в миналото е, че има логика, но трябва да стигнем до нея. Излезе, че от едно състояние на обществото в Османската империя след 30 години на пълен хаос тая работа се разпределя по етапи, самият хаос си създава една съвсем нова структура - това е вече разпадането на политическата власт въз основа на икономическите преобразувания и обяснява защо се е минало към национални движения при завладените народи. Не искам да казвам поробените.” Това разказа Вера Мутафчиева на 7 април пред студенти от Нов български университет, където бе честването на нейната 80-годишнина и премиерата на “Корпусът”. Обичаше този университет - дари му архива на баща си акад. Петър Мутафчиев и своите книги по османистика, както и библиотеката на дъщеря си Яна Мутафчиева. Като намигване на съдбата едва 19-годишна Вера Мутафчиева влиза в отдела по османистика на Народната библиотека. Изследва там точно този архив, за който преди няколко години отново спорихме с Турция. А баща й е сред българските специалисти, които разбират колко е ценен той и правят всичко възможно да го купи България. “Баща ми беше един от тия, които организираха откупуването на влаковата композиция с документи от Османската империя. А иначе швейцарци са ги купили. Швейцарската фабрика в Белово, която беше собственост на Шнеебергер. С децата на Шнеебергер имахме обща учителка по клавир. Много скромни хора. И купувайки композицията, са знаели, че получават една много хубава суровина. Защото османската хартия от ХV, ХVI, ХVII, ХVIII век е не от дървесина, а отпамук. Тя не остарява. В архива си имам такива документи. Но целият ми напън България да заеме едно първенстващо място заради този архив - той е третият в света по големина, удари на камък. В него документите за България са най-мижави. Ние можехме чудеса да направим. Но всичко това го спъваха с аргумента: "Не, само документи за България!" А документите за България – недоборите на раята. Раята, като види бирник, хване Балкана и толкоз. Дори не са преведени всички архивни единици, то вече няма и кой. Аз само един том издадох и ми го платиха като превод от руски. Защото в хонорарната таблица нямало графа за превод от османски. Такава идиотска действителност...” Когато обаче не й дават възможност да напише онова, което е събрала и научила, анализирала и осмислила от архива, тя посяга към романите Още с “Летопис на смутното време” и “Случаят Джем” прави бум в литературата. Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните й произведения са “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените й “Бивалици”, “Разгадавайки баща си” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - “Хан Аспарух”.
| 
