|
|
| |
|
Поздравления за чудния сайт! Поздравления! Много се развълнувах, когато разбрах, че съществува. Радвам се, че има място, където можем отново да бъдем с Вера Мутафчиева...Която, разбира се, никога не напуска сърцата ни. Ето, вече и аз ще стоя мнооооого дълго пред компютъра, вместо да се крия някъде с книга в ръка.
До скоро! И още веднъж- браво за доброто дело!
М. |
| МАРИЯ- ЮВИГИ ЕНЕВА - 2010-03-26 17:51:01 |
|
| Admiracii! Silno sum ubeden, che tozi razkoshen sait shte bude v polza na mnogo rodolyubivi bulgari! Poklon pred svetlata pamet na g-zha Mutafchieva!!! |
| Emiargus - 2010-03-26 14:34:10 |
|
| Чух в новините за сайта и ми стана интересно. Ще го разгледам по- задълбочено тези дни, но сега само за запис оставям коментара си тук :-) Чудесно е, че сте се сетили да извършите това добро дело. Поздравления. |
| Нова - 2010-03-25 22:30:31 |
|
| Otkade moga da zakupia kngi prevedeni na agliiski? Stana poveche ot iasno chce moite detza niama da se nauchat da chetat na balgarski, no pone da prochetata tezi knigi izvori na balgarski patriotizam. Az pone ot tam se nauchih da bada gorda s fakta che sam balgarka. Ste se radbvam ako niakoi mi otgovori. |
| Teddy Von Burg - 2010-03-25 22:19:32 |
|
| Поздравления за сайта! Страхотна и сладкодумна жена беше! |
| "не случайно закачила се" - 2010-03-25 18:49:15 |
|
| Зарадвах се, че има такъв сайт. Барем някой се закачи, някой да прочете! Забравата е надвиснала над нас, като голям враг, както казва Константин Погонат. |
| Чавдар Ангелов - 2010-03-25 17:42:38 |
|
| Поздравления за създателите на сайта! Продължавайте в същия дух. Поклон пред създаденото от Вера Мутафчиева! |
| Христо Боевски - 2010-03-25 14:47:41 |
|
И тъжна и ведра, вървейки през историята на своя народ, както баща си, академик Вера Мутафчиева събира сребърния прах на душевните терзания на силните духом и онеправданите слаби, за да представи силата на духовността и историческия героизъм на "шляещ(ите)се" из праха на историята нейни герои.
Няма по-достоен начин да се "представи пред Бога" от това, което тя сътвори приживе. |
| Ангел Александров - 2010-03-25 12:14:43 |
|
| Така и толкова време не стигнах до писане на коментар след и сред толкова много велики текстове. Мислех си да напиша за Джем - откогато съм го чела - две неща са останали в мен като трайни - това, че в историята на Джем няма място за майки, и това, че има поглед, за който мъжете не знаят, защото с този поглед жените гледат мъжете само в гръб. Затова за мен Вера Мутафчиева е велика, защото може да изведе нещата, така че те да са хем конкретни и да се отнасят за всеки един човек, хем да се отнасят за всички - не общочовешки, а дори надчовешки - големи. Това по някакъв много странен начин се слива с "Прокълнатият двор" на Андрич, защото оттам трайното, което съм запазила е друго - след като много го измъчвали и едните, и другите, над нощта, над слънцето, над времето се разбрало, че Джем не може да бъде нищо друго освен Джем Султан. И това е божественото - Джем не може да бъде никой друг и също така може да бъде всеки друг и всеки един… и може да бъде нас, и - мен, както е. Тази линия, по която проф. Мутафчиева (обичам да я наричам така - "професор") в интервютата си казва, че цял живот е търсила Джем - реално и нереално, е нещо, което винаги търсим, защото нещата, които ни се случват, са по някакъв начин такива и по някакъв начин всички минаваме през тази тъмнина (описала местата, по които ходил Джем като много страшни, в реалността те обаче били вълшебно красиви - разбрала по-късно), но минаваме и през погледи, за които не знаем или другите не знаят. Е, най-любимото ми делово послание е това на поета Саади: "За нас животът дотолкова се е превърнал в непрекъснати тържества, дотолкова или някого приемаме, или някого посещаваме, че не бих се зачудил, ако някоя заран ми съобщят: "Саади, днес ще бъдете представен на Господа Бога!". Но например много харесвам и това, че освободената от гравитация човешка душа може да се завръща към Синята планета, т.е. Земята, и че всъщност човек не умира така, както ние си мислим. Всъщност... мога така да си пиша до утре - за да мога и по-силно, и по-сигурно да остана в нейните изречения-нишки-пътеки, така става и когато я четем, но ... спирам, за да кажа само, че… много обичах, когато идваше да си прави рождения ден в НБУ! |
| Веселина Василева - 2010-03-18 15:43:22 |
|
|
|
|
|
