В София Защо искате да участвате в проекта “Историята, населена с хора”?
Защото съм последния филиз от едно старо дърво, брулено, съсичано, но дало плод, макар и последен. В хода на съзнателните си години все по-често започвам да си давам сметка, че родовата ми история има ясно отражение в мен, че старата мъдрост надделява, обуздава и укротява поривите ми. Гледам с очи различни от моите си. Като да правиш нещо вече направено. В каква семейна среда сте израснали? Разкажете повече за вашия род, за най-интересните личности в него.?
В семейството ми бяха силно съсредоточени върху мен, бебето, детето, девойката, жената. Баща ми, останал сиротен без майка в ранна възраст е черпил от старата мъдрост. Тя, като да му е помогнала да се справи сам и непокрепян. Но успял. И духовно, и материално. В духовен план като най-издигнат се приема Патриатхът на фамилията, прадядо Минчо Дилянов, единствен от 11-те си братя и сестри завършил висше юридическо образование в Санкт Петербург, оженил се там за прабаба Анна Дарлева, девическа учителка, дъщеря на тежък еленски чорбаджия, кумувал им Сирак Скитник. После прадядо Минчо се завръща в България, където се обвързва със земеделците и остава 25 години народен представител. Умира в дългове по просрочени полици на своите избиратели ""... - Да подпишеш бай Минчо, че да вземем парици, да засеем..." Тримата му сина встъпват в дълга му, и го изплащат до смъртта си. Дал солидно образование на синовете си - лекар (дадо ми), адвокат и инженер. Баща ми също е инженер, но е артист по душа и призвание. Майка ми пък, с естетския си вкус, преплетен с прагматизъм успя да посее в мен страстта към красотата в заобикалящия ни свят. Занимаваше се професионално с интериорен дизайн в професионална среда, но това което не успя да реализира служебно, го дари на дома ни. Кои са хората, които са ви повлияли най-силно в детството, в младостта?
Не мога да посоча конкретен човек. Имам способността да се обогатявам душевно от всеки човек, с когото контактувам. Хората са ми много интересни, но в ранна детска възраст едва ли някой е оставил траен отпечатък в мен, който по-къснао да ми е дал някаква насока в мисленето или в поведението, напротив - помня всичко и всички, в излишни детайли. Как избрахте какво да учите? Кои са вашите училища? Университети?
Ох, учила съм много. Още в преди училищна възраст съм започнала с английски, с балет, със спорт, с любимото ми рисуване. Въобще родителите ми ми предоставиха възможността да се докосна до всичко, за да мога с тяхна помощ да направя осъзнат избор за това, което искам да се занимавам. Но определено започнах да проявявам слабост към историята, след като започнах да я изучавам в училище, и от там логично продължих следно образование в Национална Гимназия за Древни Езици и Култури. Гимназията ми даде много. Повече от всякакви курсове по интереси, университети и специализации. И най-важното, даде ми го навреме, тогава когато формирах мирогледа си и житейската си философия. Академичната среда, в която бяхме поставени да се развиваме ни даде право сами да се самоопределяме. Дири в мен оставя и д-р Петър Константинов. Разкажете за учителите, които помните? С какво бяха различни от останалите?
О, учител може да ти бъде всеки, от когото съумееш да почерпиш житейска мъдрост и философия. Да, помня всичките си учители, едни са ми били повече приятни, други по-малко, но всички са оставили диря в мен. Може би най-дълбока обаче е тази, оставена ми ог г-жа Елена Чомпелова, литератор. Много обичам да пиша, а тя ми даде правилни насоки, за да структурирам читаемо мисълта си. Запомнена завинаги от мен ще остане и г-жа Гергина Тончева. Дири в мен оставя и д-р Петър Константинов, както и проф. Иван Божилов. Разкажете за Вашите самостоятелни квалификации?
Де да знам. От малка класифицирам света на добър и лош. Това като фундамент. Върху него доизграждам образите с пълната палитра нюанси. В съдби, характери, събития. За да си изградя отношение по някакъв повод се стремя да се информирам максимално безпристрастно. През време на този процес в съзнанието ми постепенно се определя образа, който търся. Каква е вашата професия? Разкажете за професионалния си път.
Юрист съм. Колко прагматично. Бяхте ли бунтари към нормите, налагани от социалната действителност? Как Ви влияше средата, в която работихте, творихте, живяхте?
Да, винаги. Особено при опит насилствено да ми се наложил модел на поведение, и особено на мислене. Какви следи оставят върху живота Ви така наречените преломни събития от историята на България?
Ще си озволя тук да цитирам Вера Мутафчиева:
" - И това ще мине ..."
Както ни е добре известно, няма нищо ново под слънцето, както е казал Еклесиаст. Вечната борба за надмощие няма с какво да ме изненада. Слава на Бога, върху мен не са оставени кой знае какви негативни следи. Позитивни няма. Последните двайсет години от Вашия живот и от живота на страната Ви - влязохте ли в конфликт с държавата, с елитите й или понесохте безпроблемно случващото се?
Последните 20 години от живота ми са в същност и съзнателните ми години. В конфликти рядко влизам с когото и да било. Мога само да си правя изводи, че ако се бях родила в друга държава със сигурност нямаше да приличам на себе си, такава каквато съм днес, нито щях да поема този професионален път, който съм поела. Тегобите ме карат по-мъдро да гледам на случващото се, за да мога да го приема. Как виждате българина днес, преди 20 години, преди 40 години?
Лошо го виждам днес, а предполагам, че за да го видя лошо днес той не е изглеждал по-добре и преди 20, и преди 40 години. Липсват ценности и упование. Властва само материализъм. Това не ми харесва. Но аз съм отговорна само за собствената си микровселена. А тя ме удовлетворява. Опитвам се да предам моя начин на формиране на представите си за света и на дъщеря си.
Е, като цяло има проблясъци в обществото, но те не са достатъчно силни, за да предизвикат Ренесанс. Но надеждата винаги умира последна.
