Книга за посетители

Коментари


И тъжна и ведра, вървейки през историята на своя народ, както баща си, академик Вера Мутафчиева събира сребърния прах на душевните терзания на силните духом и онеправданите слаби, за да представи силата на духовността и историческия героизъм на "шляещ(ите)се" из праха на историята нейни герои.

Няма по-достоен начин да се "представи пред Бога" от това, което тя сътвори приживе.
Ангел Александров - 2010-03-25 12:14:43
Така и толкова време не стигнах до писане на коментар след и сред толкова много велики текстове. Мислех си да напиша за Джем - откогато съм го чела - две неща са останали в мен като трайни - това, че в историята на Джем няма място за майки, и това, че има поглед, за който мъжете не знаят, защото с този поглед жените гледат мъжете само в гръб. Затова за мен Вера Мутафчиева е велика, защото може да изведе нещата, така че те да са хем конкретни и да се отнасят за всеки един човек, хем да се отнасят за всички - не общочовешки, а дори надчовешки - големи. Това по някакъв много странен начин се слива с "Прокълнатият двор" на Андрич, защото оттам трайното, което съм запазила е друго - след като много го измъчвали и едните, и другите, над нощта, над слънцето, над времето се разбрало, че Джем не може да бъде нищо друго освен Джем Султан. И това е божественото - Джем не може да бъде никой друг и също така може да бъде всеки друг и всеки един… и може да бъде нас, и - мен, както е. Тази линия, по която проф. Мутафчиева (обичам да я наричам така - "професор") в интервютата си казва, че цял живот е търсила Джем - реално и нереално, е нещо, което винаги търсим, защото нещата, които ни се случват, са по някакъв начин такива и по някакъв начин всички минаваме през тази тъмнина (описала местата, по които ходил Джем като много страшни, в реалността те обаче били вълшебно красиви - разбрала по-късно), но минаваме и през погледи, за които не знаем или другите не знаят. Е, най-любимото ми делово послание е това на поета Саади: "За нас животът дотолкова се е превърнал в непрекъснати тържества, дотолкова или някого приемаме, или някого посещаваме, че не бих се зачудил, ако някоя заран ми съобщят: "Саади, днес ще бъдете представен на Господа Бога!". Но например много харесвам и това, че освободената от гравитация човешка душа може да се завръща към Синята планета, т.е. Земята, и че всъщност човек не умира така, както ние си мислим. Всъщност... мога така да си пиша до утре - за да мога и по-силно, и по-сигурно да остана в нейните изречения-нишки-пътеки, така става и когато я четем, но ... спирам, за да кажа само, че… много обичах, когато идваше да си прави рождения ден в НБУ!
Веселина Василева - 2010-03-18 15:43:22
1  2  3 

Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:



 

Copyright - Veselina Vasileva - New Bulgarian University - Created and Powered by Studio IDA